Зоват ме...

3 дек. 2008 г., 08:33

Поэзия » Философская

1109 0 38

Зоват ме безпристрастните посоки,
забулени във тайнствени мъгли...
Поглеждам към небето звездооко -
луната пак замислено мълчи.
Крепи ме само вярата лъчиста,
изгряла като слънце в утринта.
И в мене като лотос се разлиства
във всичките посоки Любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Зоват ме...

Искате да прочетете повече?

Предложения