Зоват ме...

3.12.2008 г., 8:33 ч.

Поезия » Философска

1122 0 38

Зоват ме безпристрастните посоки,
забулени във тайнствени мъгли...
Поглеждам към небето звездооко -
луната пак замислено мълчи.
Крепи ме само вярата лъчиста,
изгряла като слънце в утринта.
И в мене като лотос се разлиства
във всичките посоки Любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Зоват ме...

Искате да прочетете повече?

Предложения