16 feb 2013, 10:09

Зове морето

  Poesía » Otra
754 0 1

Омагьосва! Морето, нощем черно огледало

на звездите, на душите, разхождащи се

по безкраен булевард.

Ненаситно е! Морето, където

всеки негов тътен е покана примамлива,

а студеното му ложе те приспива...

за вечни времена!

 

Докато изгубиш своя лик и плътност.

Името си, личността. И ставаш част

от таз тълпа - рибари, моряци, плувци,

злочести любовници... и с тях

на разходка потегляш. Безкрайно дълга!

Под взора на любопитни сирени

носят се душите смирени.

Към необятното!

 

И твърде сам, ала заклето влюбен

оставаш ти в прибоя на вълните!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Врабчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има толкова много път да вървим преди да заплуваме към безкрая, защо бързаш Лили питам те, но майче вече се досещам тоест зная ...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...