16 feb 2013, 10:09

Зове морето

  Poesía » Otra
757 0 1

Омагьосва! Морето, нощем черно огледало

на звездите, на душите, разхождащи се

по безкраен булевард.

Ненаситно е! Морето, където

всеки негов тътен е покана примамлива,

а студеното му ложе те приспива...

за вечни времена!

 

Докато изгубиш своя лик и плътност.

Името си, личността. И ставаш част

от таз тълпа - рибари, моряци, плувци,

злочести любовници... и с тях

на разходка потегляш. Безкрайно дълга!

Под взора на любопитни сирени

носят се душите смирени.

Към необятното!

 

И твърде сам, ала заклето влюбен

оставаш ти в прибоя на вълните!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Врабчето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има толкова много път да вървим преди да заплуваме към безкрая, защо бързаш Лили питам те, но майче вече се досещам тоест зная ...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...