Зове морето
751
0
1
Омагьосва! Морето, нощем черно огледало
на звездите, на душите, разхождащи се
по безкраен булевард.
Ненаситно е! Морето, където
всеки негов тътен е покана примамлива,
а студеното му ложе те приспива...
за вечни времена!
Докато изгубиш своя лик и плътност.
Името си, личността. И ставаш част
от таз тълпа - рибари, моряци, плувци,
злочести любовници... и с тях
на разходка потегляш. Безкрайно дълга!
Под взора на любопитни сирени
носят се душите смирени.
Към необятното!
И твърде сам, ала заклето влюбен
оставаш ти в прибоя на вълните!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Врабчето Все права защищены
