Зове морето
750
0
1
Омагьосва! Морето, нощем черно огледало
на звездите, на душите, разхождащи се
по безкраен булевард.
Ненаситно е! Морето, където
всеки негов тътен е покана примамлива,
а студеното му ложе те приспива...
за вечни времена!
Докато изгубиш своя лик и плътност.
Името си, личността. И ставаш част
от таз тълпа - рибари, моряци, плувци,
злочести любовници... и с тях
на разходка потегляш. Безкрайно дълга!
Под взора на любопитни сирени
носят се душите смирени.
Към необятното!
И твърде сам, ала заклето влюбен
оставаш ти в прибоя на вълните!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Врабчето Всички права запазени
