vrab4eto07 (Врабчето)
13

Feb 16, 2013, 10:09 AM

Зове морето

Poetry » Other

752 0 1

Омагьосва! Морето, нощем черно огледало

на звездите, на душите, разхождащи се

по безкраен булевард.

Ненаситно е! Морето, където

всеки негов тътен е покана примамлива,

а студеното му ложе те приспива...

за вечни времена!

Докато изгубиш своя лик и плътност.

Името си, личността. И ставаш част

от таз тълпа - рибари, моряци, плувци,

злочести любовници... и с тях

на разходка потегляш. Безкрайно дълга!

Под взора на любопитни сирени

носят се душите смирени.

Към необятното!

И твърде сам, ала заклето влюбен

оставаш ти в прибоя на вълните!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yaniuz1 (Яни)

Има толкова много път да вървим преди да заплуваме към безкрая, защо бързаш Лили питам те, но майче вече се досещам тоест зная ...

2013-02-16T20:43:12+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0