vrab4eto07 (Врабчето)
13

Feb 16, 2013, 10:09 AM

Зове морето

Poetry » Other

758 0 1

Омагьосва! Морето, нощем черно огледало

на звездите, на душите, разхождащи се

по безкраен булевард.

Ненаситно е! Морето, където

всеки негов тътен е покана примамлива,

а студеното му ложе те приспива...

за вечни времена!

Докато изгубиш своя лик и плътност.

Името си, личността. И ставаш част

от таз тълпа - рибари, моряци, плувци,

злочести любовници... и с тях

на разходка потегляш. Безкрайно дълга!

Под взора на любопитни сирени

носят се душите смирени.

Към необятното!

И твърде сам, ала заклето влюбен

оставаш ти в прибоя на вълните!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yaniuz1 (Яни)

Има толкова много път да вървим преди да заплуваме към безкрая, защо бързаш Лили питам те, но майче вече се досещам тоест зная ...

2013-02-16T20:43:12+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0