16 abr 2008, 8:42

Зовът към лятото

  Poesía
591 0 0

Омръзна ми от снегове,

от минусови градуси,

липсва ми бурното море

и кръжащите над него гларуси.

Нуждая се от слънцето, топлината,

от ласките на вълните,

от пясъка в косите,

от росата в тревата.

Искам морският бриз

да погали отново лицето ми,

да развее закачливо моите коси

и това да сгрее сърцето ми.

Лято, моля те, бързо ела!

Искам поляни, пълни с цветя,

искам още

дълги нощи,

леко прохладни

и много приятни.

Мечтая си за онази зеленина,

която събужда в мен радостта,

иска ми се да покоря върха

на някоя висока планина -

нуждая се от топлина.

Лято, моля те, ела!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...