16 abr 2008, 8:42

Зовът към лятото

  Poesía
592 0 0

Омръзна ми от снегове,

от минусови градуси,

липсва ми бурното море

и кръжащите над него гларуси.

Нуждая се от слънцето, топлината,

от ласките на вълните,

от пясъка в косите,

от росата в тревата.

Искам морският бриз

да погали отново лицето ми,

да развее закачливо моите коси

и това да сгрее сърцето ми.

Лято, моля те, бързо ела!

Искам поляни, пълни с цветя,

искам още

дълги нощи,

леко прохладни

и много приятни.

Мечтая си за онази зеленина,

която събужда в мен радостта,

иска ми се да покоря върха

на някоя висока планина -

нуждая се от топлина.

Лято, моля те, ела!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...