Apr 16, 2008, 8:42 AM

Зовът към лятото

  Poetry
589 0 0

Омръзна ми от снегове,

от минусови градуси,

липсва ми бурното море

и кръжащите над него гларуси.

Нуждая се от слънцето, топлината,

от ласките на вълните,

от пясъка в косите,

от росата в тревата.

Искам морският бриз

да погали отново лицето ми,

да развее закачливо моите коси

и това да сгрее сърцето ми.

Лято, моля те, бързо ела!

Искам поляни, пълни с цветя,

искам още

дълги нощи,

леко прохладни

и много приятни.

Мечтая си за онази зеленина,

която събужда в мен радостта,

иска ми се да покоря върха

на някоя висока планина -

нуждая се от топлина.

Лято, моля те, ела!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...