16.04.2008 г., 8:42

Зовът към лятото

594 0 0

Омръзна ми от снегове,

от минусови градуси,

липсва ми бурното море

и кръжащите над него гларуси.

Нуждая се от слънцето, топлината,

от ласките на вълните,

от пясъка в косите,

от росата в тревата.

Искам морският бриз

да погали отново лицето ми,

да развее закачливо моите коси

и това да сгрее сърцето ми.

Лято, моля те, бързо ела!

Искам поляни, пълни с цветя,

искам още

дълги нощи,

леко прохладни

и много приятни.

Мечтая си за онази зеленина,

която събужда в мен радостта,

иска ми се да покоря върха

на някоя висока планина -

нуждая се от топлина.

Лято, моля те, ела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...