16.04.2008 г., 8:42

Зовът към лятото

595 0 0

Омръзна ми от снегове,

от минусови градуси,

липсва ми бурното море

и кръжащите над него гларуси.

Нуждая се от слънцето, топлината,

от ласките на вълните,

от пясъка в косите,

от росата в тревата.

Искам морският бриз

да погали отново лицето ми,

да развее закачливо моите коси

и това да сгрее сърцето ми.

Лято, моля те, бързо ела!

Искам поляни, пълни с цветя,

искам още

дълги нощи,

леко прохладни

и много приятни.

Мечтая си за онази зеленина,

която събужда в мен радостта,

иска ми се да покоря върха

на някоя висока планина -

нуждая се от топлина.

Лято, моля те, ела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...