Зрънцето

3 abr 2013, 20:51

Poesía » Otra

486 0 3

Със всяка есен аз умирам.
В пръстта се сгушвам и немея,
понеже смисъл не намирам
в студа самотно да живея.
Зло зимата фучи. Над мене
танцуват хали полудели,
а Севернякът строг, надменен
надува бузите си бели.
Аз спя доволно и блажено.
Земята - майка ме прегръща.
И приласкано, защитено
в пръстта намирам топла къща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Зрънцето

Искате да прочетете повече?

Propuestas