Зрънцето

3 апр. 2013 г., 20:51

Поэзия » Другая

449 0 3

Със всяка есен аз умирам.

В пръстта се сгушвам и немея,

понеже смисъл не намирам

в студа самотно да живея.

Зло зимата фучи. Над мене

танцуват хали полудели,

а Севернякът строг, надменен

надува бузите си бели.

Аз спя доволно и блажено.

Земята - майка ме прегръща.

И приласкано, защитено

в пръстта намирам топла къща.

Сънувам слънчеви надежди,

хор птичи гласове щастливи.

С очи зелени ме поглеждат,

пробудили се млади ниви.

Навън, към светлото! Стремя се

света да видя с нова жажда.

Протягам шия от пръстта си

и с всяка пролет аз се раждам.

voda (Елица Ангелова)

2013-04-03T22:11:03+03:00

Чудесно!
diqna-liana (Дияна)

2013-04-03T21:43:44+03:00

Зрънцето и надеждата му а живот-точно и ясно пресъздадено.Желая успех и на другите ви творби!
lindastefani (Камелия)

2013-04-03T21:02:39+03:00

Ами да посеем зрънцата в душата, че може и да се родят с позлата!!! Стига в нас да грее топлината,те ще кълнят в посока - СВЕТЛИНАТА !!!