laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Apr 3, 2013, 8:51 PM

Зрънцето 

  Poetry » Other
491 0 3
Със всяка есен аз умирам.
В пръстта се сгушвам и немея,
понеже смисъл не намирам
в студа самотно да живея.
Зло зимата фучи. Над мене
танцуват хали полудели,
а Севернякът строг, надменен
надува бузите си бели.
Аз спя доволно и блажено.
Земята - майка ме прегръща.
И приласкано, защитено
в пръстта намирам топла къща. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??