Звезда

3 feb 2010, 9:24

Poesía » De amor

659 0 0

Късно вечер е,

а аз стоя и мисля си.

За синьото небе.

За милионите звезди.

Толкоз много те са,

а само за една мечтая.

Да слезе от тъмната завеса.

Да я видя. Да я погаля.

Макар за други тя да е
просто една от всички.

В мойте очи прекрасна е,

като безброй пойни птички.

Рано сутрин стана
и моята звезда отива си.

И физиономия замечтана

на моето лице остана.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.