3.02.2010 г., 9:24 ч.

Звезда 

  Поезия » Любовна
714 0 0
Късно вечер е,
а аз стоя и мисля си.
За синьото небе.
За милионите звезди.
Толкоз много те са,
а само за една мечтая.
Да слезе от тъмната завеса.
Да я видя. Да я погаля.
Макар за други тя да е
просто една от всички.
В мойте очи прекрасна е,
като безброй пойни птички. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??