Звезда
Късно вечер е,
а аз стоя и мисля си.
За синьото небе.
За милионите звезди.
Толкоз много те са,
а само за една мечтая.
Да слезе от тъмната завеса.
Да я видя. Да я погаля.
Макар за други тя да е
просто една от всички.
В мойте очи прекрасна е,
като безброй пойни птички.
Рано сутрин стана
и моята звезда отива си.
И физиономия замечтана
на моето лице остана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Йорданов Все права защищены
