ЛуЛу
49 222
6 dic 2017, 0:24

Звезда 

  Poesía
1276 3 9

Изплетени плитки от дни златокоси

ме галят и кротко разливат лъчи.

Надеждите бели дали ще износя,

гласчето ти нежно щом тук не звучи?

 

Сънувам те нощем – тогава е светло

и топлият полъх с любов ме докосва.

Морето от горест дали ще пометна?

В безсънните нощи скръбта ме жигосва.

 

Нощта ме изпълва... не спира, не спира.

Прераждам се бавно в студена тъма.

Звездичке, без теб всяко стръкче умира...

Росата е хладна и пак съм сама.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??