Звезда
Изплетени плитки от дни златокоси
ме галят и кротко разливат лъчи.
Надеждите бели дали ще износя,
гласчето ти нежно щом тук не звучи?
Сънувам те нощем – тогава е светло
и топлият полъх с любов ме докосва.
Морето от горест дали ще пометна?
В безсънните нощи скръбта ме жигосва.
Нощта ме изпълва... не спира, не спира.
Прераждам се бавно в студена тъма.
Звездичке, без теб всяко стръкче умира...
Росата е хладна и пак съм сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
