Изплетени плитки от дни златокоси
ме галят и кротко разливат лъчи.
Надеждите бели дали ще износя,
гласчето ти нежно щом тук не звучи?
Сънувам те нощем – тогава е светло
и топлият полъх с любов ме докосва.
Морето от горест дали ще пометна?
В безсънните нощи скръбта ме жигосва.
Нощта ме изпълва... не спира, не спира.
Прераждам се бавно в студена тъма.
Звездичке, без теб всяко стръкче умира...
Росата е хладна и пак съм сама.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
