2 ene 2019, 10:15

Звезда

  Poesía
520 1 3

Звезда блещука,

сияе мрака.

Времето чака.

Нощта съзира

как без да спира

да се съблича,

едната сянка

към друга тича.

Будилник трака.

Светлина прозира

и лъч намира.

Душата разбира,

че нейната звезда

с утрото не умира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно!
  • Благодаря! Радвам се, че ти харесва!
  • Прекрасно е !
    Защо хората гледат с надежда към звездите?! Какво ги привлича толкова силно към светлината. Душата се притегля. Мечти, еуфория, любов и тъга. Дали те не са началото и края на живота в нас!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...