2.01.2019 г., 10:15

Звезда

Поезия

515 1 3

Звезда блещука,

сияе мрака.

Времето чака.

Нощта съзира

как без да спира

да се съблича,

едната сянка

към друга тича.

Будилник трака.

Светлина прозира

и лъч намира.

Душата разбира,

че нейната звезда

с утрото не умира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ДидиГенова (Диди Генова)

Прекрасно!

2019-01-09T14:31:24+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Благодаря! Радвам се, че ти харесва!

2019-01-09T06:59:20+02:00
fairy.1 (Vili Yankova)

Прекрасно е !
Защо хората гледат с надежда към звездите?! Какво ги привлича толкова силно към светлината. Душата се притегля. Мечти, еуфория, любов и тъга. Дали те не са началото и края на живота в нас!

2019-01-08T09:28:50+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0