31 ago 2008, 0:53

Звезда на небето

1.2K 0 3
Звезда се показа на небето,
светлина прониза ме през сърцето!
Ангел спусна се на земята,
донесе искрицата, що запали огъня в душата.
Пламъкът гореше, а вятърът свистеше,
опита се да го угаси,
но уви, не успя и той дори.
Дъжд изля се върху него,
но и той не го угаси.
Ти изрече три думи:
"Не те обичам"
и пламъкът изгасна!
Остави в сърцето ми прободна рана.
Започна да ми липсваш,
сякаш свикнах с светлината,
свикнах с пъстротата,
свикнах да виждам звездата!!
Една нощ събудих се и погледнах към небето,
но не видях и звездата, тогава разбрах
че може би съдбата не бе отредила
ти да бъдеш светлината!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...