Aug 31, 2008, 12:53 AM

Звезда на небето

  Poetry » Love
1.2K 0 3
Звезда се показа на небето,
светлина прониза ме през сърцето!
Ангел спусна се на земята,
донесе искрицата, що запали огъня в душата.
Пламъкът гореше, а вятърът свистеше,
опита се да го угаси,
но уви, не успя и той дори.
Дъжд изля се върху него,
но и той не го угаси.
Ти изрече три думи:
"Не те обичам"
и пламъкът изгасна!
Остави в сърцето ми прободна рана.
Започна да ми липсваш,
сякаш свикнах с светлината,
свикнах с пъстротата,
свикнах да виждам звездата!!
Една нощ събудих се и погледнах към небето,
но не видях и звездата, тогава разбрах
че може би съдбата не бе отредила
ти да бъдеш светлината!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...