Звезда на небето
Звезда се показа на небето,
светлина прониза ме през сърцето!
Ангел спусна се на земята,
донесе искрицата, що запали огъня в душата.
Пламъкът гореше, а вятърът свистеше,
опита се да го угаси,
но уви, не успя и той дори.
Дъжд изля се върху него,
но и той не го угаси.
Ти изрече три думи:
"Не те обичам"
и пламъкът изгасна!
Остави в сърцето ми прободна рана.
Започна да ми липсваш,
сякаш свикнах с светлината,
свикнах с пъстротата,
свикнах да виждам звездата!!
Една нощ събудих се и погледнах към небето,
но не видях и звездата, тогава разбрах
че може би съдбата не бе отредила
ти да бъдеш светлината!!!
светлина прониза ме през сърцето!
Ангел спусна се на земята,
донесе искрицата, що запали огъня в душата.
Пламъкът гореше, а вятърът свистеше,
опита се да го угаси,
но уви, не успя и той дори.
Дъжд изля се върху него,
но и той не го угаси.
Ти изрече три думи:
"Не те обичам"
и пламъкът изгасна!
Остави в сърцето ми прободна рана.
Започна да ми липсваш,
сякаш свикнах с светлината,
свикнах с пъстротата,
свикнах да виждам звездата!!
Една нощ събудих се и погледнах към небето,
но не видях и звездата, тогава разбрах
че може би съдбата не бе отредила
ти да бъдеш светлината!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юли Всички права запазени
