27 ene 2008, 13:32

Звездата на баща ми

Poesía » Versos blancos

2.2K 0 8

посветено е на баща ми

Димитър Кръстанов

Твоята звезда отлитна далеч в небосклона,

но остана тя да свети вечер над балкона.

Гледам я, за теб си мисля нощем в тъмнината,

спомням си за мъдроста ти - поглед в бъднината.

Труден бе животът земен, който извървя,

но остави трайна диря в нашите сърца.

Любовта ти бе сурова, но полезна нам.

Дали мога на децата аз кат теб да дам?

написано 1996г. 20.август. - една година след смъртта му

Снежана Кръстанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maimunkaaa (Зорница Алексова)

Голяма силна любов! {}

2010-07-02T19:28:48+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

!!!Разбирам те!!!Познато!!!Прегръдка силна!!!!

2008-01-30T08:57:11+02:00
Magnoliq (Маги)

И нека винаги над теб да свети
бащината ярка светлина!
А твоите нежни куплети
изгряха с неговата звезда!

Прекрасен стих! Поклон пред жизнения жизнения път на Димитър Кръстанов!

2008-01-30T08:55:46+02:00
dodic (Деян Димитров)

Трудно е да се изкаже.
Много хубаво си го написала, Снежана.

2008-01-27T19:37:14+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

"...Труден бе животът земен, който извървя,
но остави трайна диря в нашите сърца..."

Това е най-важното!! Силен стих!

2008-01-27T16:59:05+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0