janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)
49 737
27.01.2008 г., 13:32 ч.

Звездата на баща ми 

  Поезия » Бели стихове
1996 0 8

посветено е на  баща ми

Димитър Кръстанов

 

Твоята звезда отлитна далеч в небосклона,

но остана тя да свети  вечер над балкона.

Гледам я, за теб си мисля нощем в тъмнината,

спомням си за мъдроста ти - поглед в бъднината.

 

Труден бе животът земен, който извървя,

но остави трайна диря в нашите сърца.

Любовта ти бе сурова, но полезна нам.

Дали мога на децата аз кат теб да дам?

 

написано 1996г. 20.август. - една година след смъртта му

Снежана Кръстанова

 

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Голяма силна любов! {}
  • !!!Разбирам те!!!Познато!!!Прегръдка силна!!!!
  • И нека винаги над теб да свети
    бащината ярка светлина!
    А твоите нежни куплети
    изгряха с неговата звезда!

    Прекрасен стих! Поклон пред жизнения жизнения път на Димитър Кръстанов!
  • Трудно е да се изкаже.
    Много хубаво си го написала, Снежана.
  • "...Труден бе животът земен, който извървя,
    но остави трайна диря в нашите сърца..."

    Това е най-важното!! Силен стих!

  • Винаги си спомняме за тях много обич...
    и се връщаме в спомените си с умиление.
    с обич, Снежана
  • Поклон пред паметта му...
  • Болката е силна,но голямата любов,която ти е дарена ще пребъде!Поздрави за прекрасното посвещение!!!С обич,Снеже!
Предложения
: ??:??