Jan 27, 2008, 1:32 PM

Звездата на баща ми

2.2K 0 8

посветено е на  баща ми

Димитър Кръстанов

 

Твоята звезда отлитна далеч в небосклона,

но остана тя да свети  вечер над балкона.

Гледам я, за теб си мисля нощем в тъмнината,

спомням си за мъдроста ти - поглед в бъднината.

 

Труден бе животът земен, който извървя,

но остави трайна диря в нашите сърца.

Любовта ти бе сурова, но полезна нам.

Дали мога на децата аз кат теб да дам?

 

написано 1996г. 20.август. - една година след смъртта му

Снежана Кръстанова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Голяма силна любов! {}
  • !!!Разбирам те!!!Познато!!!Прегръдка силна!!!!
  • И нека винаги над теб да свети
    бащината ярка светлина!
    А твоите нежни куплети
    изгряха с неговата звезда!

    Прекрасен стих! Поклон пред жизнения жизнения път на Димитър Кръстанов!
  • Трудно е да се изкаже.
    Много хубаво си го написала, Снежана.
  • "...Труден бе животът земен, който извървя,
    но остави трайна диря в нашите сърца..."

    Това е най-важното!! Силен стих!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...