VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
103 2942
20 may 2011, 16:51

Звезден Бродник 

  Poesía
1557 1 16

 

 

 

 

 

                        З  В  Е  З  Д  Е  Н     Б  Р  О  Д  Н  И  К

______________________________________________________________



                                                           В памет на една голяма Земна Любов!

 

 

 

 

             Погребах Любовта си... Под пепел от рози.

             Засадих отгоре ù младо, вечнозелено дръвче.

             Сведох глава. Ала сълза не пророних...

             Пресъхнали кладенци ми остави след себе си.

             Вместо очи...

 

 

 

             Оставил на прага своите дългове. И своя Живот.

             Влязох във Храма на Сънищата. И кандилабрите.

             Безмълвен. Бездиханен. Безтелесен... Но строг.

             Гол. Сподирян само от Сянката си. Със Крилете.

 

 

 

             И сторих Кръстен Знак. И паднах ничком на колене.

             А отгоре ме гледаше Той със благи и топли очи.

             Сандалите Му целунах. Помолих да ми прости греховете.
             Когато Той тихичко каза: Стани, Сине, стани...

 

 

 

             Бяла Власеница подаде ми. Дълга до пети.

             И със пояс от корени през кръст ме пристегна.

             Със Перо, Меч и Зачатие навек ме дари.

             Пътят към Върха – трънен, стръмен, каменлив...

             Мълком посочи.

             И само три слова изрече: Върви, Сине, върви!

 

 

 

             Синовно Ръка Му целунах. И престрашил се, помолих...

             Любовта ми да възкреси. Да ме сподиря по Пътя нагоре.

             Ако ще и след мен да върви. Мен – Полу Човекът...

             А Той само усмихна се безмълвно със благи очи.

             Но този път нищо не рече... Само пак ми посочи Върха.

 

 

 

             И тръгнах...

 

 

 

            Обречен на жажда. Да моля за жадните.

            И дъжда недочакал – пак Път да поемам.

            Потоци да диря. Чешми да строя.

            И трижди във тях най-мило да вграждам.

            В мъката рохкава Мечти да садя.

 

 

 

            И отново нарамил Кръста на дните.

            Опътен натам. Задето изпрати ме Той.

            На Самотата обречен. Ала не и самотен...

            Пазител да бъда. И Вестител на Бъдното.

 

 

 

            Отвек и навек – тъй завеки.

            Вечен Пътник по Звездни Пътеки...

 

 

 

            Амин

 

 

 

 

 

           2011 г.

 

 

 

                                                                     Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за вълнуващото и катарзисно Бродене - земно и отвъдно!... Поклон за стиха!
  • Поздравления,Виктор!
  • ЯНА, АПОКАЛИПТИКС - С ПРИЗНАТЕЛНОСТ !!!
  • Изключително ...
  • !!!
  • Благодаря ти, скъпа Таня! Много...

    ЗДРАВЕЙ !!!
  • Много силен стих!
    Прочетох го за пореден път и за пореден път му се възхитих!
  • Приятелю Илко, Ники, Цвети, Жарко Момиче, Водолея,
    Ивон, Дани, Сеси, Силвия, Ели -
    Приемете моята признателност !!!

    Б Ъ Д Е Т Е
  • Единствено Земята – мъничка планета - може
    (макар и застаряваща звезда)...
    От звуците ти песни да твори.
    И само там Поете, ти ще сложиш
    във рима своите мечти!
    Дарен с Перо, Зачатие и Меч.
    Всевечен!
    Погребал Любовта си.
    Без сълза, но свел глава…
    О, Звезден броднико,
    на самота обречен...
    Нагоре само води всеки Връх!
    Бъди!
    Той Теб избра!
  • "Върви, Сине, върви!
  • Голям стих! Поздравявам те и те аплодирам!
  • Прекрасен стих! Прочетох с възхищение!
  • Божествена картина си нарисувал! С поздрави, Вик!
  • " В мъката рохкава Мечти да садя"......!
    Невероятна мисия е това!
    Поздрав!
  • Обречен на жажда. Да моля за жадните.
    И дъжда недочакал – пак Път да поемам.
    Потоци да диря. Чешми да строя.
    И трижди във тях най-мило да вграждам.
    В мъката рохкава Мечти да садя.
    Нали това е една от най-висшите цели на дългия път, Виктор? Казват, че част от душите са тук, за да учат духовни уроци, а това най-често е съпътствано с болката, която пречиства и извисява този,който е достоен да я понесе - както стоманата се закалява в огъня...

  • Амин!!!
Propuestas
: ??:??