Звезден Бродник
З В Е З Д Е Н Б Р О Д Н И К
______________________________________________________________
В памет на една голяма Земна Любов!
Погребах Любовта си... Под пепел от рози.
Засадих отгоре ù младо, вечнозелено дръвче.
Сведох глава. Ала сълза не пророних...
Пресъхнали кладенци ми остави след себе си.
Вместо очи...
Оставил на прага своите дългове. И своя Живот.
Влязох във Храма на Сънищата. И кандилабрите.
Безмълвен. Бездиханен. Безтелесен... Но строг.
Гол. Сподирян само от Сянката си. Със Крилете.
И сторих Кръстен Знак. И паднах ничком на колене.
А отгоре ме гледаше Той със благи и топли очи.
Сандалите Му целунах. Помолих да ми прости греховете.
Когато Той тихичко каза: Стани, Сине, стани...
Бяла Власеница подаде ми. Дълга до пети.
И със пояс от корени през кръст ме пристегна.
Със Перо, Меч и Зачатие навек ме дари.
Пътят към Върха – трънен, стръмен, каменлив...
Мълком посочи.
И само три слова изрече: Върви, Сине, върви!
Синовно Ръка Му целунах. И престрашил се, помолих...
Любовта ми да възкреси. Да ме сподиря по Пътя нагоре.
Ако ще и след мен да върви. Мен – Полу Човекът...
А Той само усмихна се безмълвно със благи очи.
Но този път нищо не рече... Само пак ми посочи Върха.
И тръгнах...
Обречен на жажда. Да моля за жадните.
И дъжда недочакал – пак Път да поемам.
Потоци да диря. Чешми да строя.
И трижди във тях най-мило да вграждам.
В мъката рохкава Мечти да садя.
И отново нарамил Кръста на дните.
Опътен натам. Задето изпрати ме Той.
На Самотата обречен. Ала не и самотен...
Пазител да бъда. И Вестител на Бъдното.
Отвек и навек – тъй завеки.
Вечен Пътник по Звездни Пътеки...
Амин
2011 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
