melian4eto (Деси)
77 16
12 jul 2013, 20:34

Звезден прах 

  Poesía » De amor
1166 0 3

Търся те, искам те някъде в себе си,

всяка минута е дъх на очакване,

сложих ръка, за да пазя постелята,

нищо че в нея се гърчихме с вятъра.

Нищо, че заедно дома си отрекохме.

Колко вселени изгубват звездите си,

щом двама влюбени сринат пътеката,

свързваща всеки контур на душите им?

 

Искай ме, някъде там във не-бъдното.

Чакай ме тихо, с дъжда ще се скитаме.

Нотите вечно ще пишат оскъдното

в лунна симфония... слушай я, питай я!

Тя ще ти каже защо се обичаме -

всяка сълза е троха примирение.

Звездният прах ще покрие очите ни,

за да се раждат отново вселените.

© Деси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??