Звезден прах
Търся те, искам те някъде в себе си,
всяка минута е дъх на очакване,
сложих ръка, за да пазя постелята,
нищо че в нея се гърчихме с вятъра.
Нищо, че заедно дома си отрекохме.
Колко вселени изгубват звездите си,
щом двама влюбени сринат пътеката,
свързваща всеки контур на душите им?
Искай ме, някъде там във не-бъдното.
Чакай ме тихо, с дъжда ще се скитаме.
Нотите вечно ще пишат оскъдното
в лунна симфония... слушай я, питай я!
Тя ще ти каже защо се обичаме -
всяка сълза е троха примирение.
Звездният прах ще покрие очите ни,
за да се раждат отново вселените.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
