melian4eto (Деси)
77 16
Jul 12, 2013, 8:34 PM

Звезден прах 

  Poetry » Love
1164 0 3

Търся те, искам те някъде в себе си,

всяка минута е дъх на очакване,

сложих ръка, за да пазя постелята,

нищо че в нея се гърчихме с вятъра.

Нищо, че заедно дома си отрекохме.

Колко вселени изгубват звездите си,

щом двама влюбени сринат пътеката,

свързваща всеки контур на душите им?

 

Искай ме, някъде там във не-бъдното.

Чакай ме тихо, с дъжда ще се скитаме.

Нотите вечно ще пишат оскъдното

в лунна симфония... слушай я, питай я!

Тя ще ти каже защо се обичаме -

всяка сълза е троха примирение.

Звездният прах ще покрие очите ни,

за да се раждат отново вселените.

© Деси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??