бармах (Леонид Стоянов)
103 724
20 nov 2007, 10:25

Звезден прах 

  Poesía » Otra
725 0 7

Защо си толкова непостоянен?

За всичко ти си търсиш оправдание.

Нима не виждаш, че си странен

и чувстваш се като в изгнание.

 

Отчаян си. А животът ни е кратък.

Да опитваш, нямаш повече желание.

Но бягай, бягай все нататък,

ти си крясък сред всеобщото мълчание.

 

Живееш с илюзии и мечти.

Живот, без капка съдържание.

Нима виновен си, че ти

различен си? Това е твоето желание.

 

Затворен зад бетонени стени,

на собствения светъл храм,

искаш просто да се примириш,

че ще останеш неразбран.

 

Пропуснал си възможността,

да бъдеш ти една от тях,

затова сред хиляди звезди,

превърнал си се в звезден прах.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??