бармах (Леонид Стоянов)
103 724
Nov 20, 2007, 10:25 AM

Звезден прах 

  Poetry » Other
737 0 7

Защо си толкова непостоянен?

За всичко ти си търсиш оправдание.

Нима не виждаш, че си странен

и чувстваш се като в изгнание.

 

Отчаян си. А животът ни е кратък.

Да опитваш, нямаш повече желание.

Но бягай, бягай все нататък,

ти си крясък сред всеобщото мълчание.

 

Живееш с илюзии и мечти.

Живот, без капка съдържание.

Нима виновен си, че ти

различен си? Това е твоето желание.

 

Затворен зад бетонени стени,

на собствения светъл храм,

искаш просто да се примириш,

че ще останеш неразбран.

 

Пропуснал си възможността,

да бъдеш ти една от тях,

затова сред хиляди звезди,

превърнал си се в звезден прах.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??