5 dic 2019, 12:12

Звезден сън

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Притихвам под звездите,

оглеждам се в небето,

съзирам огледалце скрито

да отразява ми сърцето.

 

Поглеждам аз отвъд тъмата

и съкровени спомени долавям,

животът ми изпъстря се като дъгата

и сянката на миналото изоставам.

 

Вървя си бавно по вълните

с коси разпуснати, със боси стъпала

и шепот непознат докосва ми сълзите,

повежда ме през лунна светлина.

 

Пристъпвам бавно, носейки се по морето

танцувам трепетно и смея се на глас

събужда се със радост в мен детето,

пътувайки през времето в екстаз.

 

В звездите виждам себе си,

обичам тази своя самота

разкрива ми копнежи, трепети

и носи ми спокойствие и красота.

 

Затварям аз очи и се пренасям

обратно по вълните към дома,

пречистена морето ме отнася,

блажено се усмихвам във съня...




 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Трендафилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...