5 dic 2019, 12:12

Звезден сън

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Притихвам под звездите,

оглеждам се в небето,

съзирам огледалце скрито

да отразява ми сърцето.

 

Поглеждам аз отвъд тъмата

и съкровени спомени долавям,

животът ми изпъстря се като дъгата

и сянката на миналото изоставам.

 

Вървя си бавно по вълните

с коси разпуснати, със боси стъпала

и шепот непознат докосва ми сълзите,

повежда ме през лунна светлина.

 

Пристъпвам бавно, носейки се по морето

танцувам трепетно и смея се на глас

събужда се със радост в мен детето,

пътувайки през времето в екстаз.

 

В звездите виждам себе си,

обичам тази своя самота

разкрива ми копнежи, трепети

и носи ми спокойствие и красота.

 

Затварям аз очи и се пренасям

обратно по вълните към дома,

пречистена морето ме отнася,

блажено се усмихвам във съня...




 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Трендафилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....