Dec 5, 2019, 12:12 PM

Звезден сън

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Притихвам под звездите,

оглеждам се в небето,

съзирам огледалце скрито

да отразява ми сърцето.

 

Поглеждам аз отвъд тъмата

и съкровени спомени долавям,

животът ми изпъстря се като дъгата

и сянката на миналото изоставам.

 

Вървя си бавно по вълните

с коси разпуснати, със боси стъпала

и шепот непознат докосва ми сълзите,

повежда ме през лунна светлина.

 

Пристъпвам бавно, носейки се по морето

танцувам трепетно и смея се на глас

събужда се със радост в мен детето,

пътувайки през времето в екстаз.

 

В звездите виждам себе си,

обичам тази своя самота

разкрива ми копнежи, трепети

и носи ми спокойствие и красота.

 

Затварям аз очи и се пренасям

обратно по вълните към дома,

пречистена морето ме отнася,

блажено се усмихвам във съня...




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Трендафилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...