Притихвам под звездите,
оглеждам се в небето,
съзирам огледалце скрито
да отразява ми сърцето.
Поглеждам аз отвъд тъмата
и съкровени спомени долавям,
животът ми изпъстря се като дъгата
и сянката на миналото изоставам.
Вървя си бавно по вълните
с коси разпуснати, със боси стъпала
и шепот непознат докосва ми сълзите,
повежда ме през лунна светлина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация