5.12.2019 г., 12:12

Звезден сън

1.1K 0 0

Притихвам под звездите,

оглеждам се в небето,

съзирам огледалце скрито

да отразява ми сърцето.

 

Поглеждам аз отвъд тъмата

и съкровени спомени долавям,

животът ми изпъстря се като дъгата

и сянката на миналото изоставам.

 

Вървя си бавно по вълните

с коси разпуснати, със боси стъпала

и шепот непознат докосва ми сълзите,

повежда ме през лунна светлина.

 

Пристъпвам бавно, носейки се по морето

танцувам трепетно и смея се на глас

събужда се със радост в мен детето,

пътувайки през времето в екстаз.

 

В звездите виждам себе си,

обичам тази своя самота

разкрива ми копнежи, трепети

и носи ми спокойствие и красота.

 

Затварям аз очи и се пренасям

обратно по вълните към дома,

пречистена морето ме отнася,

блажено се усмихвам във съня...




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Трендафилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...