5.12.2019 г., 12:12

Звезден сън

1.1K 0 0

Притихвам под звездите,

оглеждам се в небето,

съзирам огледалце скрито

да отразява ми сърцето.

 

Поглеждам аз отвъд тъмата

и съкровени спомени долавям,

животът ми изпъстря се като дъгата

и сянката на миналото изоставам.

 

Вървя си бавно по вълните

с коси разпуснати, със боси стъпала

и шепот непознат докосва ми сълзите,

повежда ме през лунна светлина.

 

Пристъпвам бавно, носейки се по морето

танцувам трепетно и смея се на глас

събужда се със радост в мен детето,

пътувайки през времето в екстаз.

 

В звездите виждам себе си,

обичам тази своя самота

разкрива ми копнежи, трепети

и носи ми спокойствие и красота.

 

Затварям аз очи и се пренасям

обратно по вълните към дома,

пречистена морето ме отнася,

блажено се усмихвам във съня...




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Трендафилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...