Звезден сън
Притихвам под звездите,
оглеждам се в небето,
съзирам огледалце скрито
да отразява ми сърцето.
Поглеждам аз отвъд тъмата
и съкровени спомени долавям,
животът ми изпъстря се като дъгата
и сянката на миналото изоставам.
Вървя си бавно по вълните
с коси разпуснати, със боси стъпала
и шепот непознат докосва ми сълзите,
повежда ме през лунна светлина.
Пристъпвам бавно, носейки се по морето
танцувам трепетно и смея се на глас
събужда се със радост в мен детето,
пътувайки през времето в екстаз.
В звездите виждам себе си,
обичам тази своя самота
разкрива ми копнежи, трепети
и носи ми спокойствие и красота.
Затварям аз очи и се пренасям
обратно по вълните към дома,
пречистена морето ме отнася,
блажено се усмихвам във съня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Трендафилова Всички права запазени