7 jul 2016, 21:35

Звезди

524 1 10

Звездите плачат

с парченца от лъчи

пречупени, пробождат синевата

небето натъжено

покрусено мълчи

морето стихва

учудено и вцепенено.

 

Звездите, нашите надежди

усмихват се на пратени мечти

и страдат

когато смачкани, обезверени

не гледаме нагоре

животът ни горчи.

 

Май, 2016

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лили,винаги намираш по свой начин да го кажеш.
    Благодаря!
  • Красиви отвън и отвътре са тези звезди! Остава и да го разберем...
    Силна творба, Гавраил!
  • Таня,Деси,Хели,Светла,Влади,Руми,Мариан с отзивите си направихте горещото лято много по поносимо за мен.Благодаря ви и за оценките.
    Желая ви приятни почивни дни!
  • Силно откровение! Поздрави, Гавраиле!
  • Много хубаво стихотворение, не успях да си избера цитат, защото от началото до края е истинско и докосващо! Поздравявам те, Гавраил!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...