7 июл. 2016 г., 21:35

Звезди

525 1 10

Звездите плачат

с парченца от лъчи

пречупени, пробождат синевата

небето натъжено

покрусено мълчи

морето стихва

учудено и вцепенено.

 

Звездите, нашите надежди

усмихват се на пратени мечти

и страдат

когато смачкани, обезверени

не гледаме нагоре

животът ни горчи.

 

Май, 2016

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лили,винаги намираш по свой начин да го кажеш.
    Благодаря!
  • Красиви отвън и отвътре са тези звезди! Остава и да го разберем...
    Силна творба, Гавраил!
  • Таня,Деси,Хели,Светла,Влади,Руми,Мариан с отзивите си направихте горещото лято много по поносимо за мен.Благодаря ви и за оценките.
    Желая ви приятни почивни дни!
  • Силно откровение! Поздрави, Гавраиле!
  • Много хубаво стихотворение, не успях да си избера цитат, защото от началото до края е истинско и докосващо! Поздравявам те, Гавраил!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...