7.07.2016 г., 21:35

Звезди

522 1 10

Звездите плачат

с парченца от лъчи

пречупени, пробождат синевата

небето натъжено

покрусено мълчи

морето стихва

учудено и вцепенено.

 

Звездите, нашите надежди

усмихват се на пратени мечти

и страдат

когато смачкани, обезверени

не гледаме нагоре

животът ни горчи.

 

Май, 2016

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лили,винаги намираш по свой начин да го кажеш.
    Благодаря!
  • Красиви отвън и отвътре са тези звезди! Остава и да го разберем...
    Силна творба, Гавраил!
  • Таня,Деси,Хели,Светла,Влади,Руми,Мариан с отзивите си направихте горещото лято много по поносимо за мен.Благодаря ви и за оценките.
    Желая ви приятни почивни дни!
  • Силно откровение! Поздрави, Гавраиле!
  • Много хубаво стихотворение, не успях да си избера цитат, защото от началото до края е истинско и докосващо! Поздравявам те, Гавраил!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...