13 may 2007, 20:56

Звезди

  Poesía
601 0 0

Нощта предлага ни безброй звезди,
които тайничко ни се присмиват
и всяка вечер светят тези мънички луни,
когато хората заспиват.


И светят те със свойта добрина,
за да направят всичко по-красиво
и даряват ни със чудна топлина,
за да бъде всяко същество щастливо.


И понякога решават те
да направят още по-голяма добрина,
в последен полет ще се впуснат те,
за да сбъднат някоя мечта.


Звездички вие, мънички слънца,
благодарим ви, че сте толкова добрички,
със вас щастлив е пак света,
за това обичаме ви всички.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...