May 13, 2007, 8:56 PM

Звезди

  Poetry
599 0 0

Нощта предлага ни безброй звезди,
които тайничко ни се присмиват
и всяка вечер светят тези мънички луни,
когато хората заспиват.


И светят те със свойта добрина,
за да направят всичко по-красиво
и даряват ни със чудна топлина,
за да бъде всяко същество щастливо.


И понякога решават те
да направят още по-голяма добрина,
в последен полет ще се впуснат те,
за да сбъднат някоя мечта.


Звездички вие, мънички слънца,
благодарим ви, че сте толкова добрички,
със вас щастлив е пак света,
за това обичаме ви всички.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Адамов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...