13 мая 2007 г., 20:56

Звезди

600 0 0

Нощта предлага ни безброй звезди,
които тайничко ни се присмиват
и всяка вечер светят тези мънички луни,
когато хората заспиват.


И светят те със свойта добрина,
за да направят всичко по-красиво
и даряват ни със чудна топлина,
за да бъде всяко същество щастливо.


И понякога решават те
да направят още по-голяма добрина,
в последен полет ще се впуснат те,
за да сбъднат някоя мечта.


Звездички вие, мънички слънца,
благодарим ви, че сте толкова добрички,
със вас щастлив е пак света,
за това обичаме ви всички.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Адамов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...