6 nov 2025, 10:10

Звезди над селския двор

  Poesía
128 1 0
Звезди над селския двор

 

Вечер, когато всичко утихне,

и щурците си говорят с тишината,

над двора блещукат звезди —

като спомени от време, което не умира.

 

Там, където земята пази стъпките на дядо и баба ,

а реката още разказва стари приказки,

ще се върне човекът,

който е тръгнал да търси себе си.

 

Не за да намери злато,

а покой.

Не за да построи палати,

а дом за душата си.

 

И когато пак погледне нагоре —

ще знае, че звездите никога не са си тръгвали.

Само са чакали той да се прибере.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...