Звезди над селския двор

Звезди над селския двор

Вечер, когато всичко утихне,

и щурците си говорят с тишината,

над двора блещукат звезди —

като спомени от време, което не умира.

Там, където земята пази стъпките на дядо и баба ,

а реката още разказва стари приказки,

ще се върне човекът,

който е тръгнал да търси себе си.

Не за да намери злато,

а покой.

Не за да построи палати,

а дом за душата си.

И когато пак погледне нагоре —

ще знае, че звездите никога не са си тръгвали.

Само са чакали той да се прибере.