6 нояб. 2025 г., 10:10

Звезди над селския двор

127 1 0
Звезди над селския двор

 

Вечер, когато всичко утихне,

и щурците си говорят с тишината,

над двора блещукат звезди —

като спомени от време, което не умира.

 

Там, където земята пази стъпките на дядо и баба ,

а реката още разказва стари приказки,

ще се върне човекът,

който е тръгнал да търси себе си.

 

Не за да намери злато,

а покой.

Не за да построи палати,

а дом за душата си.

 

И когато пак погледне нагоре —

ще знае, че звездите никога не са си тръгвали.

Само са чакали той да се прибере.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...