Звезди над селския двор
Звезди над селския двор
Вечер, когато всичко утихне,
и щурците си говорят с тишината,
над двора блещукат звезди —
като спомени от време, което не умира.
Там, където земята пази стъпките на дядо и баба ,
а реката още разказва стари приказки,
ще се върне човекът,
който е тръгнал да търси себе си.
Не за да намери злато,
а покой.
Не за да построи палати,
а дом за душата си.
И когато пак погледне нагоре —
ще знае, че звездите никога не са си тръгвали.
Само са чакали той да се прибере.
© Атанас Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used