Nov 6, 2025, 10:10 AM

Звезди над селския двор

  Poetry
125 1 0
Звезди над селския двор

 

Вечер, когато всичко утихне,

и щурците си говорят с тишината,

над двора блещукат звезди —

като спомени от време, което не умира.

 

Там, където земята пази стъпките на дядо и баба ,

а реката още разказва стари приказки,

ще се върне човекът,

който е тръгнал да търси себе си.

 

Не за да намери злато,

а покой.

Не за да построи палати,

а дом за душата си.

 

И когато пак погледне нагоре —

ще знае, че звездите никога не са си тръгвали.

Само са чакали той да се прибере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...