9 dic 2009, 20:50

Звездице моя 

  Poesía » Otra
926 0 10
Моя Звездице далечна,
като сълза,
отронила се от луната,
с мека светлина трептиш.
Сиянието ти
в очите ми е спряло,
а затворя ли ги -
все пред мен стоиш.
Знаеш ли,
че нося те в сърцето -
там слънцето
не може образа ти да обезцвети, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??