Dec 9, 2009, 8:50 PM

Звездице моя 

  Poetry » Other
879 0 10




Моя Звездице далечна,

като сълза,

отронила се от луната,

с мека светлина трептиш.

Сиянието ти

в очите ми е спряло,

а затворя ли ги -

все пред мен стоиш.

 

Знаеш ли,

че нося те в сърцето -

там слънцето

не може образа ти да обезцвети,

а вечер

сред всички звезди в небето,

най-ярката

си ти.

 

Далечна Звездице моя,

трепкаш с магична красота.

Дали ще мога

някога да те докосна

поне

с душа...

 

 


… светлина



 



 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??