Звездите
Погледнал нагоре в небесната шир,
усещам как гаснат над мене звездите.
Но знам, че и нови се раждат безспир
на Космоса – вечно безкраен – в мъглите.
Така са и нашите земни звезди,
които край мене в живота угасват.
Добре, че оставят те свои следи
и с вечното горе завинаги срастват
И други се раждат по земната шир,
и те към космичното горе се взират.
Че главозамаяни, като след пир,
със своята роля завидно умират...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
