11.12.2017 г., 2:06 ч.
Звездите
Погледнал нагоре в небесната шир,
усещам как гаснат над мене звездите.
Но знам, че и нови се раждат безспир
на Космоса – вечно безкраен – в мъглите.
Така са и нашите земни звезди,
които край мене в живота угасват.
Добре, че оставят те свои следи
и с вечното горе завинаги срастват
И други се раждат по земната шир,
и те към космичното горе се взират.
Че главозамаяни, като след пир,
със своята роля завидно умират...
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравявам те, Никола!
Мащабно и замислящо стихотворение.
Разликата между земните и небесните звезди е видна, уви и с невъоръжено око. -
Хубаво е, Никола!
-
Благодаря, Приятели! Радвам се на посещението ви, на коментарите и на оценките!
Желая ви хубав декемврийски ден! -
Звездното небе винаги провокира философски размисли за смисъла на съществуването ни. Поздравявам те, Колич!
-
Хареса ми, Кольо! Мъдро и философски, както винаги от теб. Поздравления!
-
Отново ти се възхищавам на свтогледа! Близък ми е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Неизчерпаеми са твоите търсения, Колич!