koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
11.12.2017 г., 2:06 ч.  

Звездите 

  Поезия » Друга
346 2 6

Погледнал нагоре в небесната шир,

усещам как гаснат над мене звездите.

Но знам, че и нови се раждат безспир

на Космоса – вечно безкраен – в мъглите.

 

Така са и нашите земни звезди,

които край мене в живота угасват.

Добре, че оставят те свои следи

и с вечното горе завинаги срастват

 

И други се раждат по земната шир,

и те към космичното горе се взират.

Че главозамаяни, като след пир,

със своята роля завидно умират...

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стих с философско звучене. Умела съпоставка на земните с небесните звезди.
    Неизчерпаеми са твоите търсения, Колич!
  • Поздравявам те, Никола!
    Мащабно и замислящо стихотворение.
    Разликата между земните и небесните звезди е видна, уви и с невъоръжено око.
  • Хубаво е, Никола!
  • Благодаря, Приятели! Радвам се на посещението ви, на коментарите и на оценките!
    Желая ви хубав декемврийски ден!
  • Звездното небе винаги провокира философски размисли за смисъла на съществуването ни. Поздравявам те, Колич!
  • Отново ти се възхищавам на свтогледа! Близък ми е!
Предложения
: ??:??