Звездите
Погледнал нагоре в небесната шир,
усещам как гаснат над мене звездите.
Но знам, че и нови се раждат безспир
на Космоса – вечно безкраен – в мъглите.
Така са и нашите земни звезди,
които край мене в живота угасват.
Добре, че оставят те свои следи
и с вечното горе завинаги срастват
И други се раждат по земната шир,
и те към космичното горе се взират.
Че главозамаяни, като след пир,
със своята роля завидно умират...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
